Дъг БАНДОУ* Президентът Байдън изглежда съвсем не може да си помогне.

...
Дъг БАНДОУ* Президентът Байдън изглежда съвсем не може да си помогне.
Коментари Харесай

ЩЕ ВОДЯТ ЛИ САЩ ВОЙНА В ЧЕРВЕНО МОРЕ?

Дъг БАНДОУ*
 
Президентът Байдън наподобява напълно не може да си помогне. Администрацията му се впуска в нова война, този път против йеменските хути, които нападнаха кораби в Червено море, отправящи се към Израел или свързани с него, в възмездие за жестоките офанзиви на израелската войска против Ивицата Газа. Колкото по-дълго Израел убива мирни палестински поданици, толкоз по-вероятно е продължаващият военноморски спор да се разшири.
Вашингтон повече от осем години води прокси война с йеменските бунтовници. Кралство Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства нахлуха на територията на обеднелия си комшия, присъединявайки се към спор, чиито корени са отпреди десетилетие. Саудитска Арабия и ОАЕ желаеха да възстановят приятелския към тях режим, свален от предходния президент Али Абдула Салех в съюз с " Ансар Аллах " - шиитско придвижване, известно още като хути.
Войната бележи възхода на бъдещия престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамед ибн Салман, по-късно печално " популяризирал се " с убийството и разчленяването на журналиста отстъпник Джамал Хашоги. Саудитска Арабия и ОАЕ наеха суданци да правят огромна част от мръсната работа на терена, само че по-късно сред тях породиха различия по отношение на задачите в Йемен. Самоувереният Мохамед ибн Салман очакваше спорът да продължи единствено няколко седмици.
Въпреки че и двете страни в спора заслужаваха проваляне, точно Саудитска Арабия и Емирствата трансфораха вътрешната свада в интернационална рецесия. Съединени американски щати нямаха аргументи да се включват в тази битка. Салех, свален през 2011 година по време на Арабската пролет, по-рано е сътрудничил на Вашингтон. Групировката " Ансар Аллах " бе враждебно настроена към Америка, само че не атакуваше Съединените щати. И което е още по-важно, хутите водят война и срещу " Ал Кайда ", срещу най-активния в Арабския полуостров клон на тази терористична група, който работи в Йемен.
И въпреки всичко администрацията на Обама, която обезверено се опитваше да получи единодушието на Рияд за нуклеарни договаряния с Иран, поддържа нашествието. Вашингтон даде военни самолети, техническо обслужване, муниции, разузнаване и за известно време - още и зареждане на бойни машини във въздуха. Въпреки това домораслите бунтовници, които скоро останаха без Салех, с който се скараха смъртоносно, значително завоюваха борбата тук-там, с поддръжката на Иран, който единствено се радваше да обезкърви своя кралски съперник. Нашествениците от Саудитска Арабия и Емирствата са основните виновници за гибелта на стотици хиляди мирни поданици на Йемен. Чудовищната свирепост на саудитско-емиратската коалиция в последна сметка принуди Държавния департамент да предизвести, че публични лица от

Съединени американски щати рискуват да бъдат упрекнати във военни закононарушения

заради връзките си с обединението.
И ето в този момент Вашингтон се плъзга надолу в директна война с хутите. Наблюдателят от списание " Политико " Джейми Детмер написа: " Независимо дали желае да го признае или не, само че с помощта на офанзивите на Хамас против Южен Израел и реакцията на Иран на самоотбраната на Израел, Западът още веднъж е във война в Близкия изток ". Досега Вашингтон единствено от време на време патрулираше в Червено море, сваляйки дронове и ракети, ориентирани към преминаващи търговски кораби.
" Ансар Аллах " повреди единствено няколко кораба (и залови един, което, може би, те желаят да реализират в последна сметка). По този метод шиитското придвижване по едно и също време оказа помощ на палестинската идея, укрепи районната си известност и усили вътрешната си политическа поддръжка. Без изключително клане и без ответни ограничения от страна на Съединени американски щати, хутите пренасочиха морските транспорти от нормалните направления към други и покачиха застрахователните цени, привличайки вниманието на целия свят.
Всъщност, прицелвайки се в международната търговия в необятен смисъл, те повтарят политиката на вторични наказания на Съединени американски щати, като подтикват другите да поддържат тяхната идея. За това оповестява " Никкей ":
" Според специалисти поредност от офанзиви против кораби в Червено море от бунтовници хути, подкрепяни от Иран, може да понижи световния потенциал за мореплаване с 20 %, което ще бъде нов удар по веригите за доставки и източник на инфлационен напън. Най-малко 121 контейнерни кораба към този момент са избрали по-дълги направления, заобикалящи Суецкия канал и Червено море. "

Водещите монархии от Персийския залив

не вземат участие публично в битката с терора на хутите против корабите, като избират да не се счита, че работят в интерес на Израел. Не направи това и Египет. Той, несъмнено, желае да ускори натиска върху Израел, с цел да снеме блокадата от Ивицата Газа, което ще отстрани опасенията от преселване на жителите на Газа в Синай. А този проблем, както се опасява Кайро, може да докара до началото на нова война.
Австралия, Канада, Норвегия и Нидерландия оферират военнослужещи, а не военни кораби. Франция и Италия дадоха обещание да работят независимо, което в тази ситуация на последната значи изпращане на един транспортен съд, към този момент избран за ориентиране към района.
Освен това някои държавни управления интензивно попречват напъните на Съединени американски щати. Например Испания изненада Вашингтон, като блокира присъединяване на Европейския съюз в обединението. Мадрид се обърна към въпроса, за който никой не желае да приказва, а точно отводът на Израел да приключи огъня в бранша Газа и да позволи доставянето на филантропична помощ.
Най-вероятно актуалният проект на Съединените щати за

интервенция " Страж на просперитета "

е да откри периодически патрули в Червено море. Това ще направи комерсиалните кораби уязвими за офанзиви. Честотата на наблюдаване и близостта до комерсиалните пътища ще дефинират способността на съюзническите кораби да смъкват дронове и ракети. Но тук даже триумфите в заличаването им надали ще бъдат стопански рентабилни, когато ракети, струващи няколко милиона, се употребяват за събаряне на неведнъж по-евтини дронове.
Съединените щати могат да нападат площадките за изстрелване на дронове и ракети в Йемен, макар че последните са мобилни. Вашингтон би могъл също да разположи сили за специфични интервенции, само че това би довело американците до директен конфликт със закалените от войната локални поданици.

Интервенция на Съединените щати в Йемен

може също да провокира ответни ограничения против тях на други места. Някои групи, подкрепяни от Иран, са способни да засилят офанзивите против американските войски в Ирак и Сирия. В разпространяващия се спор могат да се включат ливанската " Хизбула " и даже Иран. (Възмездието от страна на Съединени американски щати е доста подозрително, защото те не съумяха да предотвратят даже рутинни ракетни офанзиви и постоянно провокират гнева на другарски държавни управления като в Ирак.)
Монархическите съдружници на Америка най-вероятно ще останат настрани, като Саудитска Арабия, която се опасява от реакцията на популацията, ядосано от кървавия геноцид на Израел в Газа. Популярността на Америка в Близкия изток към този момент доближи нов най-малко. Тя единствено основава голям брой геополитически рецесии, които могат да избухнат във всеки миг.
Вместо да бързат да разпалят война, Съединени американски щати и другите страни би трябвало да се заемат с главната угриженост на " Ансар Аллах " - страданията на палестинското цивилно население. В противоположен случай

Пентагонът ще реагира единствено на признаците

а заболяването най-вероятно ще избухне още веднъж при други условия.
Безусловно, закъсненията на комерсиалните кораби са измежду минимум значимите последствия от войната в Газа. Американците могат по-лесно да се приспособят към по-бавната и скъпа интернационална търговия, в сравнение с към следващата безкрайна война в Близкия изток. Проблемите с комерсиалното мореплаване в Червено море са значим учебен миг, показващ, че другите страни повече не би трябвало да чакат Съединените щати да вземат решение всичките им проблеми със сигурността. Ако " мирът " е в заплаха, тогава би трябвало да работи същинска интернационална коалиция както за премахване на аргументите за пораждане на такава заплаха, по този начин и за отбиване на съответните закани.
Американците желаят да избегнат нови спорове в Близкия изток. Трагедията в Газа блестящо показва неуспеха на десетилетия натрапчива политическа, икономическа и военна интервенция на Съединени американски щати в района. Правилен отговор ще бъде смяната на курса и изключително отхвърлянето на апелите за нови военни задължения, както в тази ситуация с Червено море.
* Старши теоретичен помощник в Института КATO. Бивш специфичен асистент на президента Роналд Рейгън
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР